Иван Вазов
Млад съм аз, бях горд и силен…

Млад съм аз, бях горд и силен.

Бях, и неотдавна, да.

Моят дух горещ, окрилен

не предвиждаше беда.

 

        Помна как в вълните бързи

плувах весело, без страх,

помна как с ония сълзи

смело аз се подиграх!

 

        Помна, о, душа страдална,

твойте стонове, молби,

твойта клетва, реч фатална —

твойта страшна реч: люби!

 

        Тя звучи, звучи и вече

пред мен свети като жар,

както огнените речи, що

прочете Валтазар!