Едуар Моник
Спрете тоя старец

… спрете тоя старец. Избодете му очите. Всичко е видял. Живот в живота. Този път е продължение на линията на дланта. Животът вече е фиксиран. Думите без продължение ще изречеш ли? Аз изричам днес незащитими думи. Щом ще мамим — нека е преди нощта. Да мамим без окото ни да мигне.

Да се завърнем в твойто тяло днес, че утре може да се скрие в други улици — на друга длан. И да прицелим в мене дулото на думите.

Разбира се, морето теб те съзерцава — нарисувало си е портрета ти, преди да дойдеш още. И познава твойта буйност то и твоите дървета.

Напразно падаш ти в капаните на своята земя, морето е съдба, съдба и минало.

Човек ще трябва да те разсъблича в друго тяло…