Клод Мишел Клюни
Пейзаж от вятъра довян

Островът сред утринния вятър бавно се извръща към морето. Птица полетя към нас и тръсна ламаринено-ръждив качул и каза: аз съм Пратеникът, който не очаквате. И тя ни хвана за ръка и взе из острова да ни развежда през изпречили се стълбища препречени на пътя пръти през прегради опнати от зид до зид и от барака на барака и от порта към хамбар от църквица към крепостни руини. Птицата ни чакаше на всяка спънка и прелиташе спокойно от един на друг понеже бяхме доста непохватни.

О, Гостоприемство! Тук ядяхме звънки пресни плодове като фонтана в Делфи — същия, пред нас разтворил портите на храм, където вие, о, девойки, къпехте гърди разголени свенливо и успяхме с вашето благоволение от вас да вкусим.

Трябваше да си заминем… Птицата с глава ни кимна и оплака бедното ни племе. И ни дадоха огромни наметала от листа с дъха на портокали. И видението с живи къщи с вятъра изви и отлетя.