Клод Мишел Клюни
Остров

Дивото и бяло песнопение на острова. Властта върховна на смоковницата над изсъхналите зидове и жалкия бакър на няколко опърпани лози. Часът се е отпуснал в ложето на знойното желание. И вече поривът на покривалото е укротен. Спокойствието ти с покой изпълва ме и мен самия. Твоят сън като котак се е излегнал в сянката на къдрите ти здрачни.

И така, покрити сме с браздулици от сол, старинни писмена на мъдростта по устните на шумното море избили.

Нека тишината да даде на оня, който няма нищо, бляскавия дар да ти предложи всичко.