Мишел Деги
Небето е хлапе което се катери по дърветата…

Небето е хлапе което се катери по дърветата

водата лее се като ухание

                                                        тече

цветята са Даная в свойто ложе

бушува Рим по върховете

                                                        запламтели

мушиците жужат                беседка пълна с врясък

и слънцето се мярка в мрежите пазарски

ту тук — ту там

там кожата се е раздразнила

красивото дърво е вече дорест кон пред локва

а татък цъфналите млади ябълки са в школа по балет