Жак Реда
Минувачи

Това момче — защо? — се движи с патерици,

а таткото, излязъл с него, е облечен в мрачно-синьо.

Край тях подскача и върви едно момиченце.

Сред тая зимна светлина не хвърля сянка нищо:

зад къщите високи тя раздухва пак жарава

от хлябове — студено, чисто злато, дето гасне,

но пак със своето лъчение простора пълни

и увенчава челото на неподвижни лаврови

дървета. Другите вървят из шушнещата слама

на въздуха, покрила толкова дълбоки ями

и слаби светлинки на гибелни оръжия,

стаили се без шум, стаили се — ала къде ли…