Шарл Добжински
Ние сме най-силните

На Люсиен Анри, арестуван за престъплението борба за Мир

Те искат бъдещето ни да задушат в зародиш още

и да заприщят — както улица — Мира милионорък,

Мира с милиони гласове във вените на вятъра.

 

Те бяха вдигнали на крак и кучетата, и метала,

те бяха вдигнали дъжда и хубавото време,

но не можаха да задръстят пътя към човешкото сърце:

 

сърцето на ония, дето път през грижите прокарват,

сърцето на ония, дето никнат от браздите на мизерията,

на пеленачетата в люлките и на жените с ключ в ръката,

 

на всички хора, Песента понесли като слънце!

Те не можаха да бичуват силата в очите им,

ни пламъка в гърдите, разтопил безброй нещастия.

 

Кръвта пламтеше на паважа като мъртво знаме.

Те бяха изпълзели от нощта, те бяха тук дошли

от мръсните канали на омразата — да ни премажат.

 

Удариха по нас. Видях ги в утринта.

Небето криеше лицето си. А моите другари

тъй чисти бяха, че и светлината онемя.

 

Човекът, повален сред кърви, винаги се извисява!

Животът се множи, когато мъчат се отвред да го притиснат,

и скоро ние ще нараснем като в огледало,

 

със свойта ярост, трупана по домовете,

издишвайки в огромното пространство своята надежда,

за да издуха саждите на всички престъпления.

 

И да застелем пътя си до хоризонта с Мир!