Ален Жуфроа
На Леопарди

Завинаги ще се събудиш ти,

С олекнало сърце, без гърбица. Животът е най-вярно

доказателство,

че може да се вярва в немислимото. Живот. Но аз,

аз знам за твойте мерзостни видения,

не само възприятия, потребността да дишаш също.

Навеки се събуждаш ти. Воюва ти, но като мен — не дълго,

и не съвсем достатъчно. И все пак знаеш, всяко нещо тук си заслужаваше

да се живее, знаеш, че небето е достойно.

За твоя смях. Безмерно щастие, наслади, развлечения…

И после — да, така е то! — Смъртта! Но тоя свят тъй скъп е.

 

Не съм спокоен. Уморен, аз казвам: — Протестирам

отново! Щастието за такива като нас

е само шанс случаен. Нищо друго.

 

Любувай се по-дълго

на другите, реалността, могъществото на духа,

дух, който властва — непознат макар — над всекидневната разруха,

неспирното движение на всеки миг —

безкрайното рушене на търпението.