Ален Жуфроа
Спасението е навсякъде

На Серж Сотро

Неочаквано той ми каза: Животът е приблизителна формула на истинския живот. Погледнах го въпросително. Той се наведе леко към мен и добави: Разбира се, животът не е нещо по-различно от истинския живот.

Този, който ни слушаше със скръстени ръце от другата страна на вратата, сякаш не ни беше чул.

Стояхме на прага на една огромна изоставена къща на Юг. Бях дошъл при тях, защото в моя сън те ме бяха поканили на това място. Като се вгледах по-внимателно в тоя, който не пророни и дума, аз разбрах, че това беше пределът на века, отвъд моето слово.

Спасението е навсякъде — продължи той, — но няма никаква гаранция за задгробен живот.

В този момент другият се отдели от стената, на която се беше подпрял. Видяхме го как върви през тревата, как се навежда внезапно, хваща единия край на дървото и после с рязко движение вдига бариерата, спуска я след себе си и изчезва зад дърветата.

Ще запали огън — казах аз.

Ще хвърли в него дървения си крак — отвърна другият.

Докато гледахме бялата бариера, дълбока тишина подсилваше усещането за отсъствието на оня, който се беше спотаил. Накрая, за да наруша мълчанието, подхвърлих следната фраза: Слънчевите затъмнения са, за да можем по-добре да видим слънцето.

Той сведе очи и промълви: Всичко става понякога, сякаш се усмихваш безсмислено сред пустотата.

Може би лошо затворена, бариерата се вдигна сама и когато се отвори докрай, огромна вълна от горещина ни заля, сред песента на щурците.

Вечността току-що беше влязла в градината.