Пиер Гарние
Малцина само могат го…

Малцина само могат го. Да вкусят радост

по пътя бял на нищетата. Като Бог

самотни, Бог невъзмутим, те виждат призраците —

цветя на чувствата и върволиците от лодки.

 

Малцина само могат го. Да задържат

реката, другите понесла. И ако се давят —

е за да оживеят пак. И тук, и там — в едно и също време.

Тук, долу — проповедникът Исус, там — горе — хълмът гол.

 

Малцина само могат го. Те правят

историята, мрат царе, царства погиват и бойците

на революцията днес надеждата с кола довеждат.

 

Малцина само могат го. Да пишат Книгата.

Самотни, крехки под убийствените стъпки.

И няма никакъв маяк сред тягостната морска нощ.