Едуар Глисан
На Мисеа

Ако нощта те извисява над морето

недей го оскърбява в себе си че гробница на древни богове е

Цветята само знаят как се вечността вдълбава в камък

Земя ранена те зовем о колко наше време

ще изтече като водата не успяла да си издълбае ложе

Напевен ромон на вълни разлян върху водите на печална вечер

как сладък си за оня който в твойта нощ потъва

като чакъла едър по самотните среднощни брегове заскитал

аз водих свойта лодка между островите назовах те аз

далеч преди да бе ми отредена за приют и роден полъх

неуловимата те назовах и Вечно бягащата също

Смехът ти раздели водите сини от водите непознати