Робер Марто
Живота си в пустиня не превръщай…

Живота си в пустиня не превръщай. Не прогонвай

ни Бога, ни божественото, позволило ти

за повече от миг да бъдеш тук, където

си вече, не разбрал дори защо… Между тревите

искри потокът и приказва ни за нещо,

което не разбираме… Макар че песента е

като водата ясна. Не, ти смисъла едва ли

ще разбереш като невежата, с гласец мяукащ

не спрял по пътя си да срича, ни наситеното жълто

на тия зидове под слънцето, чиято мощ ятата черни,

накацали по хълма, с грак възпяват. Вятърът,

нестихващият вятър, из тополите се лута

и пръска в нашто неведение откъслеци

от спорове, които ни изпълват

с горчивина.