Филип Джонс
Из „Огледалото и истината“

* * *

Трябва ли да записваме началото

думите играещи на прескочикобила

изгрева и залеза на фразите

буквите разтирени на стада

сенките на смисъла по баира

* * *

Домът в дланта на светлината

жената с бъбриви фрази

с отворени гласни

със сладкото съскане

на ситен пясък по острие

* * *

Всяко движение си има език

рамото ни говори

жестът рисува

има въпроси и отговори

на прага ръката разцъфва

* * *

Въведение и въпрос

полузагатнати цветове

върху нищото откроени

облак разсеян гумичка

за небето прелитаща птица

* * *

Да прескочиш прага с върховно усилие

да събориш огледалото

отражението да пръснеш

в един момент от живота

сложи жалон начало на бъдеще

* * *

Съмнението смръщва веждите

погледа ни изостря

и фиданките се спотайват

думите ще се сблъскат

всеки минувач е дивеч подгонен