Андре Дю Буше
Слънчево затъмнение

И винаги срещу един и същи път

                                        над нашите нозе

                                                        усукани въжа

 

                        Сандъците

                                са заковани с чук

преди да лумне по стъклата на фасадата

                        светилникът, катурнат

        от вятъра.

                Жена ми,

                                права зад стената, сваля

простряното пране на залеза

                                и го реди едно връз друго на свободната си

ръка.

        По пътя, който няма да ви отведе до ничий праг,

ще се изгубя, ще потъна в слънцето.

                                Светът край мене обяснява всичко

                        и вълнената нишка

                        на пътя

                                се суче и пламти.