Андре Дю Буше
Преотстъпване

Вятърът,

        в безводните земи на лятото, ни изоставя, плъзнал се

                                        по острие, със синева обляно.

Цялата напукана, земята се е откроила. Не помръдва,

                брулена от повея, успял да ни разголи.

Тук, сред тоя син, застинал свят, почти съм стигнал до стената. Дъното на гаснещата вечер е пред нас все още. Пламналото дъно на земята. Дъното дълбоко и изпъкналото чело, близнати от същото дихание, от тоя леден лъх.

Аз отново се потягам пред фасадата тъй както въздухът лазурен пред браздите.

 

Нищо тук не утолява мойте стъпки.