Робер Сабатие
Очилата

Бях книга. Късаха от мене страници,

заради знаци някакви, отметки,

така че замечтах за земните архиви

или за черни пламъци, но всеки ме четеше.

 

Следи от мокри пръсти, листчета, бележки

личат по цялото ми тяло и дори това растение,

съсухрило се между моите зъби. Да го дъвча —

това бе цяла зима моето желание.

 

Разкъсайте ме. Аз не съм самата Библия,

не съм и стиховете на поет надменен,

защото съм от плът, а книгата е само плащът,

под който се спотайвам аз. И никой няма да открие

единствената тайна, скрита в мен.

 

Ще трябва мен с очите на мъртвите да ме четат.