Ролан Дюбийар
Вана

Спи ваната към полунощ,

когато той пристига да се къпе.

И с ококорени очи

той чува шум сред светлината —

шума на облак снежнобял,

решил да влезе в магазина

за мебели след полунощ.

Щом оттече се мръсната вода от ваната

с отворени уста тя диша

лице на ангел сякаш

и къпещият се, все още гол, не чува вече

това, което спящите не са изобщо чули;

сега дочува той неща различни и далечни…

Дали все още някой облак не говори?

Тълпа, далече някъде, с накъсан говор;

или по-скоро странен глас в тълпата,

глас, който не умее да говори; ала него,

надал ухо и гол, изсъхнал вече,

напрегнал целия си слух,

той чува — думи за любов това са,

отправени към него само

отвъд нощта;

добре ги знае тия думи, истинските думи за любов,

но той не ги е досега разбирал.