Ив Бонфоа
Железният мост

Тя винаги е там, безспорно, в дъното на дълга улица —

където съм вървял като дете — разляна локва смазка,

квадрат от тежка смърт под черното небе.

 

Поезията после

дойде и отдели водите си от другите води;

ни красота, ни багри я задържат,

тя страда за желязото и за нощта.

 

Подхранва тя

протяжна скръб на мъртъв бряг; железен мост,

към друг — по-мрачен — бряг прехвърлен,

е нейната едничка памет и истинската й любов.