Иван Вазов
На бала ^[0]

Оркестърът високо гърми,

блистателен, шумен е балът

и млади, напети моми

кат вихър се носят из залът.

 

По техни лица, що цъфтят,

румянец играй самовластно,

сърцата им бърже туптят

и дигат гърдите им страстно.

 

А ази умислен, злочест

в тоз блясък и шум — в теснотата,

кат птичка из своя кафез,

далеко летя със душата.

 

Далеко, под друг небосвод,

в край пълен със спомени, дето

безумно разбих тоз живот,

де аз си зарових сърцето.

 

Играйте в тоз радостен час

вий, млади, с цветя увенчани,

шумът, радостта са за вас,

светът е за вас обаянье.

 

Кръвта ви от радост кипи,

животът — тоз сън, мечта кратка —

за вас е йощ ред веселби,

за мен е веч страшна загадка!