Пиер Торей
Пътека и всеки камък тук…

* * *

Пътека

и всеки камък тук

е лъснат сякаш със сияйно масло

изтрити стари стъпала

и вече мрамор от историята.

* * *

Водата сред тревите се потулва

с потайно ромолене…

 

Блещука меко някаква последна роза

и светлината я руши и я превръща

в лице затворено в покоя на нейното изкуство

* * *

Селце с очи от зноя избелели,

сокаци с тяхно си наречие,

и в свойта слепота

жълтугата като подгонена

към празника отвсякъде се стича.