Пиер Торей
Омълнени мелници

Следобедът трепти като видение мъгляво;

и всеки камък в зидовете с другите се е споил.

Изчезват стрехите поредни станове на прелетните ветрове.

 

Към мелниците ослепени

бълбука пътят, светлина потекла;

нощта припъпля, спомена за изгрева понесла.

 

Аз казвам,

че всичко тук е дума сред останалите думи,

изтръгнати, оставени с нетрайните неща да се пилеят.

Аз казвам, че божественото още по външния си вид личи.