Клод Роа
Скрита вода

Ледена бълбукаща вода дочуваш я но никой не я вижда

(Мисълта за лятото която тананика под тревата)

Черните пчелици не престават да жужат

(Този сън на слънцето със сключени уста)

В единадесет през август този свят е целият прозирен

след обяд направо ще пламти

Вечност проста вечност къпе с жива светлина

ромонливата вода пчелите слънцето победно

Тая мимолетна вечност в нас — и в теб и в мен — ще се смалява

и в деня ще се топи тъй както захарчето в чая

както времето в самото време