Жан Малрио
Понеже всички тук сме смъртни…

Понеже всички тук сме смъртни,

понеже сенките отдавна в нас

се нижат и прииждащото време

като чакъл пред нас се срива,

понеже нижат се по своя път и други

слънца над нас,

отлиташ — с думите и всичко тук, което

ги ражда, най-внимателно, с душата гола,

когато на разсъмване се буди —

избираме свидетелството ние.

Защото всички тук сме отговорни —

не за това, което е било, а само

за неизпълнените обещания.

Добър — не значи да не бъдеш лош!

Безделните ръце не са най-чисти.

Те трябва да са черни от пръстта,

отрудени, със сечива заети.

И трябвало е всичко да привършат.

Така вървял е винаги светът.

Чрез сбъднатите сънища човекът

е свързан здраво с тоя свят.

 

Не съм обичал още както трябва.