Жан Малрио
Къщите на листака

Вървяхме с тебе толкова отдавна,

а бе овесът неотлъчно с нас.

От сутринта ни придружаваше потокът,

дордето се сродиха нашите души.

 

Един човек сме с теб. Това е празник

в сърцето на дърветата и светлината

потича — мед, балсама на пчелите.

Но кой съм аз? Къде започваш ти?

Изгубен съм. И съм обичан аз.

 

Дърветата приятели ни обкръжават.

От царски род сме. Преминава всеки.

Небето и земята се преливат

в родината на тишината.