Жак Превер
С глава замаяна и празна…

С глава замаяна и празна спомням си че два живота съм живял

че трябва да умра си спомням

но тия два живота които съм си позволил

за гърлото ме сграбчват

и моето сърце е натежало и с мъка вече бие

и в празната глава отеква в която няма повече небе

неузнаваема за всички в своето изгнание

очите ми са уморени и сънят ми слага клопки

приличам странно аз на този който бях

познал отдавна всички, слепи скърби

познал отдавна мъртвата любов която ме разкъсва

отдавна два пъти живял