Жорж-Еманюел Клансие
Гората, дюните

Гората, дюните, брегът — и ето бъдещето очертано.

Свободни, всеки тук като морето би могъл да е свободен! Справедлива е

съдбата, любовта, каквото обещае — изпълнява.

Това е край на престъпленията сред различните народи, знаем как

най-страшното проклятие да смажем: грохналата тирания.

О, призив свеж към щастие, как само се синее твойто бъдеще,

от звездни полети, които до зори браздят небето.

Но утре спечената черна кръв отново ще се плисне.

По границите, там, в самите нас, врагът отново точи своите ножове.