Жорж-Еманюел Клансие
Жалбите на принцесата, останала без принц

Светът пъстроцветен е в мене, и мой,

небесният поглед, водата зелена

и свежите багри на месец май,

когато сред тучни поля съм родена.

 

В коя ли тук книга — да знаех поне —

описан е принцът, отвърнал ми с „Не!“…

 

Гласът на ветреца потрепва в гласа

на моята песен за ручеи чисти,

за клетника, който за път се гласи

през преспи от сняг и затрупани листи.

 

В коя ли тук книга — да знаех поне —

описан е принцът, отвърнал ми с „Не!“…

 

Зари пъстроцветни в гръдта ми искрят,

и аз тук за младост и радост радея,

но тебе те няма и страдам, и с гръд

кървяща от звездния поглед ридая.

 

В коя ли тук книга — да знаех поне —

описан е принцът, отвърнал ми с „Не!“…