Еме Сезер
Слънцето змия

Слънцето змия око хипнотизиращо о моето око

и морето цялото въшлясало от острови пропукващи под ноктите на розите

яростна огнехвъргачка и плътта ми плът за мълниите недостъпна

приливни води сияйни скелета от светлина изчезващи сред глъхнещия лабиринт

смерчове от ледени парчета увенчали с ореол димящото сърце на гарваните нашите сърца

ето го гласът на мълниите укротени скърцащи със свойте панти-пукнатини

съскаща трансмисия в пейзажа от начупено стъкло това е

смучещи цветя-вампири мястото на орхидеите заели

елексир от огъня първичен

истинският огън огънят шумящо мангово дърво в нощта с пчели осята

моите желания са тигри изненадани в зори но утрото

озлатява своя сив калай сред детските находища от руда моето

тяло гладък речен камък хранещо се с риби дъвче също

гълъби и сънища

захарта на моята Бразилия сред глухите мочури