Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Кирил Кадийски, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2023 г.)
Издание:
Заглавие: Антология на модерната френска поезия
Преводач: Кирил Кадийски
Година на превод: 2005 (не е указана)
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: ИК „Нов Златорог“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2005
Тип: сборник
Националност: френска
Печатница: Скала принт — София
ISBN: 954-492-204-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15262
История
- — Добавяне
И ето ги
витрините с отбрани лакомства,
лангустите и черните омари
с изтръгнат крак, със скъсано пипало,
окото — копче на ботинка страшно черна,
направо бясно —
ала как могло би
да кипва бяс, когато нямаш милост и към себе си самия?
Ни съжаление! Ни страх! Единствено
разкъсвания, търсене на път отново, лапата,
все още шляпаща по черната земя,
антената опипваща…
Понякога и тия старци, доста
прегърбени, да могат и претенции да имат, доста
оръфани, за да те подведат.
Тъй както
рускините, угасващи в изгнание, които,
преди да дойде попът — стар казак —
изпод кревата си измъкват старото гърне с желето.
И както
и престарелите евреи,
които все така под слънцето, престанало отдавна да ги топли,
се взират в циците на младата месарка, цялата кашер и късогледа,
или пък вечер в кухнята пред внука, стъпил
в легена с топлата вода, оглеждат му мъдурките, където дреме
потомството на сладостно-дълбоката Рашел,
и както
отец Р. К. С ороговяла от годините му кожа, киснат
в австро-моравска саламура,
отецът, който в снежна зимна утрин,
стъпил на нозете си мъртвешки,
със смъкнати тиранти бъбри за Колет (умряла, бедната, наскоро):
„Ja die kannte die Leute.
Die kennt die Leute: bis in den Arsch hinein.“
и както
старикът Лудвиг, който подир толкова
излишно експлодиращи сонати
сега се забавлява
и сам си тананика и не ще да знае
дали ще е щастливо някакво мотивче
или ще тропа по кутиите за пури
на Страдивари, Гуарнери, на Амати, тути кванти,
това, което го вълнува — кит лудуващ
със звездни празненства натъпкан, да, това,
което го вълнува днес, е краят
на песента преобразена и пространството наоколо,
застиналият свят, нощта, в която песента се лее и не мами,
тъй както старците под слънцето, престанало да топли вече;
око, отворено широко в скелета отдавна потрошен.
Тъй както в Ермитажа,
където сред безкрайно благородните Пусеновци,
осяти от Нева с отблясъци студени,
старикът Хендрик е готов и занапред да бъде
учтив, бароков или подреден, докато влачи —
като с гребло камара пръст — и чисти
боите, сгрибани по грапавото дъно на гърнетата, докато чисти, значи,
това възвишено квадратно нещо и най-вече вдясно
без никакъв по-злободневен смисъл тая фигура
излишно права и по-долу
сандалите на Блудния разкаян син
и плещите превити на Бащата.
А ние бяхме целите черупчести от твърдата мрачнилка.
Ти, Вечност, ни разкъса. И къде е нашето предчувствие,
отвън ли? В нас ли? Ти, о, Вечност,
ни сломи.