Жан-Пол дьо Даделсен
О, Господи, едно те моля, избави ме…

О, Господи, едно те моля, избави ме от мойта слепота и суета,

от моето отсъствие, ах, остави ме, Господи, да падна

тъй както след жътварската кола остават паберки за оня, който

не е успял със зърно да се запаси,

и нека, Господи, да падне с мен и малко

от Твойта светлина.

 

Не зная, Господи, не зная аз ли съм това, или пък ти,

или пък друг — и кой е тоя? — който сее мрачините на езика,

из които аз се лутам като в някакъв кошмар,

не зная, Господи, не зная аз ли съм това, или си ти,

ах, Господи, хвърли ме на тревата, откърши ме от завехналия клон,

хвърли ме да ме тъпчат зверовете, обрули ме като орех кух и отвори ме,

и нека малко и от твойта светлина да падне върху моето отсъствие

и тая пустош на несбъднатата моя жътва.

И все пак, Господи,

и все пак аз съм Ти, макар най-дребна капка от морето, — същото това море —

на ангелите и светците, нишка съм от същото това неръкотворно наметало…