Анри Тома
Послание на снежния човек

Говори снежният човек, преди да се стопи:

 

в часа, когато лодката забиваше

носа си в хладния и влажен пясък,

в часа на покривите златни

и барабаните на светлината,

в часа на спомените

и на приключилите пътешествия

внезапно набедих деня

и спречках се със светлината;

 

понеже мойто наказание бе бързо:

 

къде съм аз, къде съм аз — крещях,

о, скръб на всеки крайник,

о, нетърпима белота;

и изведнъж край мен изплуваха селцето, моето изгнание

сред бялата котловина,

и най-внезапно мойте викове превърнаха се в гарвани злокобни,

и аз сред всички — снежният човек.