Жан Жьоне
Заробени от грях…

Заробени от грях, обвил ви с чер воал,

палача стискате с ръцете ми от пяна;

със сини стонове в мастило е обляна

смъртта, и всеки уж бял свят е пак видял.

 

Пазете, о, крадци, сина на боговете,

да пукне! В траур той дано ви облече.

Лежи сред плявата небесна той — момче

с нозе от гъст листак и с листи по ръцете.

 

О, друг път бихте ли ме ръфали, каналии!

Да бях на краля паж — ще плъзнете така,

че за гондолата ми все ще сте канали;

повдига ми се, чак съм трескав — до кога ли? —

 

тресе ме треска мен — отхвръкнала треска.