Жорж Шеаде
На тия дето тръгват за да забравят…

На тия дето тръгват за да забравят бащиния дом

и зидовете в сенките смълчани

предлагам равнина с бълбукащи води

и тежка Библия от камък

 

Не, няма те да разберат —

извън железните огради и жасмините наоколо —

Нощта щастлива че премества световете

и времето като мъзга покоя оросило

 

Не им е нужна песен

а пламналите пръсти на морето

и вечната тъга на изворите

 

Ще се завърнем тук с тела от пепел или рози

с око зверче красиво

О Гълъб

край кладенци от бронз където отдалеко

догарящи слънца искрят

 

А след това ще свърнем и ще спрем

самотни под безводните фонтани на луната

О гълъб

където самота жестока камъка гризе

и нощите и дните непрестанно губят свойте сенки

но времето за нищо тук не е виновно

О гълъб

минава всичко сякаш бил съм неподвижна птица