Гийвик
От звънец на портата на океана…

От звънец на портата на океана — порта от вълни свадливи,

от метал звънлив до тучните кобили на ливадите

имат нужда те.

 

Никога не казват за какво,

но го искат —

като любовта порочна към бедняка, на когото всеки тук помага.

 

Няма тоя свят да спре със сълзи умилен да ги облива

и да се кълне, че всички тук са като тях.

 

Няма да престане

да им бъде все насреща

с топлите си устни

и да се усмихва.

 

Искат го, за да вървят към хубав край, да стигнат

там, където няма място повече за мъст.