Луи Арагон
Огньовете на Париж

Когато в утринта студена

Изпод разкрачената Сена

Като удавник вкочанен

Изпъпли Сен Луи в мъглата

Над стиховете ви разлята

Бодлер отново сте пред мен

 

По-муден ход не знам от този

На бавните метаморфози

Видях и вашия Париж

Но нищо вечно не остава

Спаружен плод скръбта вгорчава

Живота който тъй цениш

 

Да столицата не престана

Да расне хвърли си колана

От зеленясали стени

Напудри старата си гледка

Като лицето си кокетка

Любовник нов да съблазни

 

Нещата си менят местата

И днес „Наслада за жената“

Вода от извора Валас

Навред в бутилки се продава

И в гостните цари забрава

Разплисквана от някой валс.

 

Къде сте циркови фургони

И сватби дето сълзи рони

До късно френският шансон

Керванът с мулета отмина

Къде си ресторант-градина

Със странно име „Робинзон“

 

Сега и помен вече няма

От цепелина като в яма

Потънал Май не е било

Не се латерни нийде мяркат

Врати затвори Луна-паркът

С огромното си Колело

 

Къде е днес Лантелм къде ли

Погребаха я сред дантели

С бижута злато и рубин

Със скъпоценности най-редки

С очи — букет от виолетки —

Отворени към свода син

 

Дали треперил е апашът

Успяха ли да го уплашат

Останките в ковчега скъп

Или отпивал е наслада

От тая прелест вечно млада

Облъхнала го с нежна скръб

 

Не го осъждайте не бива

И ние май че сме такива

Не знае милост възрастта

И всеки рови тъй след време

Из спомените дето дреме

Прахът студен на младостта

 

За нищо днес недейте страда

Не си избира никой ада

Не се обръщайте назад

Там само пепел се подмята

А днес гори ни тук съдбата

И мъчи ни сред своя ад

 

Вратата всеки да залости

Пред спомените бели кости

Защо да тъпчем и нощта

Да смъкне черни ръкавици

И да разбудим всички птици

Със слънце в гъстите листа

 

Вън облачната гмеж се влачи

И грохнал с пламнали клепачи

В света пред теб окървавен

Вървиш и диво се разгаря

Пламти в стъклата на снек-бара

Изгряващият вече ден

 

Витрините са насъбрали

Аквамарини и корали

И дивният мираж отвън

В прозорците забива факли

И пали устните ах пак ли

На спящите мъртвешки сън

 

Нощта царица на стриптийза

От мрачното бельо изниза

Прекрасната си голота

И сградите в реклами ярки

Край авенюта и край арки

Бедра люлеят в утринта

 

Богините от бронз и камък

Съблекли мантии от пламък

По мостове и перила

Съглеждат корабите цели

От електрика заблестели

Как стряскат сплели се тела

 

По дяволите зрака лунен

И сенките край нас да лумне

Светът сред ярки светлини

Да плисне над Конкорд изгряла

Фиестата на карнавала

Мъже огряла и жени

 

Да блесне светлина изконна

Над Нотър Дам и Пантеона

Над Лувъра и Сен Жермен

Да озари след мрака черен

Шан-з-Елизе света модерен

Душите на неона в плен

 

Да озари надежди мрачни

Да озари лъжи прозрачни

Грей вечно лято все така

Пламти в душата ни разлистена

И нека твойто слънце Истина

Навред да водим за ръка