Димитър Подвързачов
Гаргата и орехът

— Ружди! Я тезелден стъкни кюмбето

и яптардисай две татлъ-каавета —

каавето е себап подир аптес!

Ама да бъдат тежки, каймаклии,

като за хора стари мераклии…

Ами какво чух аз за тебе днес?

 

Такава реч Кючук-Хасан подхвана,

щом влязохме във кафенето двама

и с темаанета дадохме селям…

— Ти щял си да напуснеш занаята,

да се вредиш в мезлича, в общината,

давии хорски да оправяш там?!

 

— Ружди! Саалам си помисли: мезлича

дали на твоя каяфет прилича?

Инсана да оправяш е бела!

Дип ако ти е пламнала главата,

иди да я тактисаш на чешмата!

Кендине-гел! На себе си ела!

 

— Веднъж султана — кой е бил не зная —

повикал садразама във сарая,

завел го баш до пенджерата сам

и казал: — Туй е, гдето ти говорих:

виж гаргата на онзи кичест орех

и разтълкувай ми, що прави там!

 

Погледали бир-кач дакика двама,

султана, и до него садразама,

какво се еглендисва тая гад…

— Падишахъм! — тогаз рекъл везира —

таз тайна много лесно се разбира —

ще ти я разтълкувам осахат!

 

Таз гарга скърши орех чак отгоре

и на земята като го събори,

при него литне долу чабуджак:

разтвори гага, да го глътне мери,

па седне върху него, притрепери,

остави го — и хвръкне горе пак.

 

Събаря друг, със гагата опитва,

след туй с крака назади го подритва,

възседне го като биниджи кон,

и като калайджия повърти се,

докато и от него вазгечтиса

и хвръкне пак към друг увиснал клон.

 

Падишахъм! Таз малка животина

е умна, колкото мъже петмина,

Аллах й дал зеде-зеде фекир:

тя мери ореха отпред със гага,

но мери и отзад дали приляга —

зер, да го глътне — ами по-подир?

 

И ти, Ружди, не ставай аджамия:

роден си гюч-беля за каведжия —

не гълтай едър орех, кафадар! —

Кючук-Хасан погледна дяволито

оджака, гдето смъркаше Руждито,

и весело заключи: — Окадар!