Димитър Подвързачов
Настрадин и падишахът

— То всеки занаят се с труд надвива,

ама и твоя зор коджа го бива:

току да писваш смешки, шеш-нещеш;

беля ли имаш, зло ли те слетяло,

хемен пиши за щяло за нещяло —

зер, може и от глад да си умреш!

 

Във старо време, хе-е, бълдър-години,

и Настрадин така бил. Кой где мине:

— Ей, ходжа, я кажи един масал!

И той, сюрмаха, казвал — стари, нови,

той си ги имал смарлама, готови

масали и лъжи дорук човал.

 

Веднъж го спрял сред пътя падишаха:

— Ей, ходжа, стой! Заклинам те в Аллаха,

кажи една лъжа, ама бирден!

Узнах, че ти ги харно кундурдисваш,

умееш със майтапи да залисваш…

Но ходжата го гледал нажален…

 

— Падишахъм! — изплакал той. — Съдбата

каил не става: майка ми, горката,

умря нощес, та съм с голям кахър…

Не ми се днеска нищо уйдурдисва…

Прощавай и недей се дукундисва,

че ти прекършвам царския хатър…

 

Вай завалла! — султана жално викнал

и сноп каймета му в ръката тикнал:

Вземи това; знам, че не си богат!

Мъртвецът има хепийдже масрафи…

Аллах да й дари татлъ-пилафи!

Иди я погреби със салтанат!

 

След час, след два султанът от сарая

чул гюрултия вън… Каква е тая?!

Отворил пенджерата: цял билюк

хашлаци, със зурли и със тупани,

крещят и пеят, до един пияни,

и Настрадин на баша, кьор-кютюк.

 

— Бре керата! — изкряскал му султана. —

Какво се магаросваш сред алана

със таз тайфа сархош-аркадашлар?!

Наплюскал си се днес за проклетия!…

— Прощавай, падишах, че съм кефлия —

отвърнал Настрадин, — днес съм на кяр!

 

Ти, берекет-версин, добра заплата

ми даде днес за тезелден-лъжата!

Пък майка ми е здрава, топ-гиби…

Аз цял ден пия с твоите каймета,

но и за нея нещо взех, адет-аа:

кадън-гьобе, сютлаш и маллеби…

 

— Така и ти — Кючук-Хасан заключи,

решил днес лично мене да поучи: —

Нареждай там масали и лъжи,

със труд, съз зор, то мъката си мъка,

но гледай да ти е добър айлъка

и берекет-версин тогаз кажи!