Димитър Подвързачов
Молла Кеседжи и саблята му

— Мемиш бе, Демирджиолу, Копука —

видях го геченде, че трака, чука;

— Какво си се запретнал, бре Мемиш?

— На — отговаря — днес ми спрял сахатя,

та ще го чукна, ще го поразклатя,

да тръгне дяволът! — Бак бир джумбиш!

 

— Бре чоджум, туй ли ти е днеска зора?!

Ще ти се смеят акъллийте хора!

Че сахатчия ти кога си бил?

Та демирджия като бил баща ти,

ти мислиш, че разбираш от сахати?

Теб дай ти да играеш искамбил!

 

За всяка работа си майстор има

и всяка болест дири си хекима —

не е за тебе, айол, тоз хизмет!

— Така му отговорих на Копука

и му разправих, за добра поука,

една арабска мъдрост — бир хикмет.

 

— Дели-Молла, по прякор Кеседжия,

със саблята си клал на поразия —

по кърищата сарп хайдутин бил;

клал где когото срещне — млади, стари,

зенгини, фукари, косжа-туджари —

най-сетне саблята си изхабил.

 

Решил в града Моллата да прескочи,

при майстор, саблята му да наточи,

отнесъл я и нея със икрам.

Намерил най-добрия бучакчия,

показал му я, хабната ваджия,

и седнал да почака малко там.

 

А точиларят нищичко не казал:

с тазе зейтин я малко понамазал,

увил я във един съдран парцал,

под себе си я турил, под дюшека,

па седнал баш отгоре й човека

и тъй известно време поседял.

 

След туй подигнал мръсното дюшече,

извадил я: хазър, готова вече!

Зачудил се хептен Дели-Молла:

— Бре, туй ли му било то майсторлъка,

че то и аз направвам го без мъка —

тя работата пек уйгун била!

 

След време, саблята му като клала,

хелбетя, хабна пак зеде станала.

Моллата я намазал и увил —

и върху нея сам се отурдисал.

Но като я извадил се шащисал:

на две парчета саблята! Резил!

 

И ти, Мемиш, таз мъдрост запомни я,

не ставай като Молла Кеседжия!

Така е нареден светът, ахпап:

Тоз — работа и с задника си върши,

друг — само саблята си ще прекърши —

за всяко нещо иска се ербап!