Димитър Подвързачов
Мустафа шербетчията

Прочул се Мустафа, баш шербетчия…

Шербетя, то се знай, не е ичкия,

ний анджак го държим за соуклук. —

Курдисал си чадър насред сокака

и викал и преливал във бардака:

Татлъ шербет! Буюрунус! Буллук!

 

Коджа свят там при него се събирал,

но всеки мющерия все намирал

в шербетя му по някакъв кусур:

бил много бистър, много боялия,

или пък ален, или йокренклия.

А Мустафата викал все: — Буюр!

 

Един ден, като носил във конака

шербет, рекли му малко да почака.

— Вай — рекъл си, — дали не е за бой?

Но като го въвели при пашата:

— Бре ти какво взе да мениш боята

на тоз шербет? — сърдит му викнал той. —

 

Чок шей валла! Не бе ли благодарен?!

Днес носиш морав, утре кехлибарен,

и като пискюллия фес червен!

Каква е тази твойта дяволия?

До днес го правеше дюс-боялия —

защо мениш боята всеки ден?

 

— Паша-ефенди! — рекъл Мустафата —

какво да правя?! Тъй върви играта!

Щом искат тъй — пък аз не съм ахмах:

приготвям стока според купувача,

боята правя, както ще пияча!

Пашата се усмихнал под мустак…

 

— Ех, Мустафа! Ти имаш право, братко!

На този свят за да живееш сладко,

боята трябва често да мениш!

И аз тъй правя тука, в хюкюмата:

според везира си меня боята —

и благодарен съм от тоз гидиш…

* * *

— Та санким, чат-пат вашите газети

чета, па думам: — Холан, оставете!

И вий сте като моя Мустафа:

Живота за да ви е драг, хелбетя,

начесто боядисвате шербетя —

парата и за вас е интифа…