Димитър Подвързачов
Нощта

Таз вечер закъсняхме със Хасана

във кафенето. Но пък не остана

нито един въпрос неразрешен:

с пет-шест кафета, няколко шурупа,

оправихме бирденбире Аврупа

и цялата дюня хемен-хемен…

 

Кога излязохме от кафенето,

нощта си беше спуснала пердето.

— Виж — рекох аз, — благословен покой!

Нощта преспива фукари, зенгини,

та всеки във забрава да я мине!

— Йок, джанъм! — възрази ми нервно той.

 

— Нощта е пълна със дела и тайни!

Старинна наша мъдрост ние знайме:

„Гедже гебедър!“ казва тя. Демек:

„Нощта е бременна“! Дълбока мисъл!

Не зная кой я казал или писал,

но бил е биюк-кафал човек!

 

Нощта е бременна! Тя често носи

събития, решения, въпроси,

за някого живот, за друг — юлюм;

чрез нея нявга сам Аллах приказва!

Тя дига, сваля, гали и премазва,

и всичко — дебнешком, хептен без шум!

 

Не знам къде, на тоз свят ювардалест,

в един градец, акшамюстю, на залез,

пристигнал някой си паша с аскер;

и щом отседнал, тозчас без да чака,

изпратил адютанти от конака,

да доведат налбантина Юмер.

 

Размахал на Юмера над главата

юмрука си и ревнал му пашата:

— До заранта, за моите коне,

Да ми приготвиш онбешбин пирона!

Не го ли сториш — тегля ти патрона!

Един ти стига, саде бир таане!

 

Отишел си Юмер дома в тревога:

петнайсет хиляди! Кога за Бога?!

Пък утре — смърт в зори! Вай ярабим!

— Не се грижи! — ханъмата го учи. —

Кой знай какво до утре ще се случи:

гедже гебедър! Я върви да спим!

 

А във зори му чукат на вратата!

Юмер се спотаил във одаята,

от страх трепери и мълчи — ни гък.

— Юмере, ставай! — глас отвън говори. —

Таз нощ пашата се пресели горе:

дай четири пирона за сандък!

 

Кючук-Хасан замлъкна… Тежка, знойна,

нощта бе подозрително спокойна.

И в тишината само издрънча

и наруши съня на калдаръма,

звънлива, като гласа на ханъма,

от еминийте му една налча…