Димитър Подвързачов
От зло по-зло…

Откакто се хавата бузаттиса,

от баа-бузу насам, и замириса

на соуклук, на Божич и на сняг —

с Кючук-Хасан избягахме в превара

от ферафлъка летен под чинара

и се прибрахме в кафенето пак.

 

Там — все познати, стари османлии,

брадати първенци, все мераклии

за кротък кеф и татлъ-мохабет,

на одъра, с бройници, по чорапи,

разказват поучителни майтапи

и стари мъдрости… Услу-миллет!

 

Обичах разговорите им умни

и тия конференции безшумни,

най-много пък — адета им свещен:

щом някому доспи се — току млъкне,

усулла на хасърчето се смъкне

и тезелден захърка сън блажен…

 

Там именно веднъж един приятел

оплака се, че нещо зло изпатил:

— А, много лошо — каза — чок фена!

— Не се плаши! — Кючук-Хасан му рече —

от лошо има по-лошо, човече!

И ни разказа приказка една:

 

Кадир-аа срещнал своя дост Алия,

че из сокака води го заптия.

— Къде отиваш? — пита. — Зло, кардаш:

отивам да ме бесят във конака!

— Ех, няма нищо! Ти недей се плака,

че по-зло има и от злото баш!

 

— От туй по-зло?! — помислил си Алия —

тоз керата е бучук-акъллия!

И отишел в конака. А пък там,

когато да го качват на въжето,

пристига от султана ирадето:

да го не бесят, завалла. Тамам!

 

Зарадвал се Алия. За Кадира

решил, че анджак нищо не разбира:

янлъш-пророци по дюнята бол!

Но щом прочели края на писмото,

видял, че има по-зло и от злото:

вместо въже — забили го на кол!