Димитър Подвързачов
Под чинара

Добродетел без награда

не остава никогда!

Старият поет

Минавах сам, замислен, през алана

и си прелиствах нещо във джуздана;

току ми викна някой: — Ей, паша!

Погледнах: под чинара при чешмата

Кючук-Хасан с чубука и чалмата —

старика с философската душа.

 

Какво му мислиш? Зарежи кахъра.

Ела при мене тука на хасъра,

да си побъбриме филан-фъстък!

Кахърът е зехир. Живей със вяра!

Не му мисли! Какъвто ти е зара!

Отровиш ли се от кахър — язък!

Туй вярата е Божа чудесия —

ще ти разправя аз една хаслия —

че те обичам като същи брат! —

Да видиш как е писано отвека:

надеждата крепи до гроб човека…

 

И ми разказа този маслахат:

 

— Ефендимис, живял преди години

Торлак-Осман, продавал грозде, дини,

фекат, прехванал го кара-мерак:

да си напустне селото, бахчата

и като се пресели в касабата —

да стане каймакамин как-и-как!

 

Коджа му мислил, сам си стягал гема,

най-сетне се решил — поел калема

и чак във Стамбул пратил харзувал;

демек: желая да ме назначите

за каймакам, курбан си давам дните

за царщината — нека е халал!

 

Добър бил… Всякой му признавал хака…

Ондан-сора, започнал той да чака,

днес-утре, че ще бъде назначен.

Пък то минали дни, па и недели,

изтърколили се години цели —

но не дохождал чаканият ден.

— Що има? — го запитвали акрани —

кажи, таз работа кога ще стане,

че то и нам омръзна да търпим!

А той, засмян и весел, заваллия,

отвръщал: — Нека да е хаирлия!

Ще стане! Оладжак! Аллах-керим!

 

Тъй остарял… станал дори негоден

(зер то изтекли деветнайсет годин

и единайсет месеца, е-хей!)

но си живеел весело, безгрижно,

с надежда… Но веднъж скоропостижно

се гътнал и престанал да се смей —

търкулнал се и вече се не дигнал!

Тогаз от Стамбул чак хабер пристигнал,

с печати царски, максус за Осман:

изпращат го за каймакам във Бруса!

Но никой не успял да го раздруса,

да му изпее царския ферман…

 

След туй, на гроба на тоз заваллия

издялали му надпис акъллия,

та който прочете да разбере,

че земният живот е весел сън:

„Бу дюняда юмед иденлере

ахретте Аллах тесели версън!“

Тез думи мъдра мисъл означават

и даже ако щеш я запиши:

„На този свят които се надяват,

Аллах на онзи да ги утеши!“

 

Здрачи се… Някъде извиха песен…

Старикът си въздъхна и унесен

загледа се в пустинния алан.

А сетне пак поглади си брадата,

замислен над света и суетата,

и дигна ястъклията филджан…