Димитър Подвързачов
Любовен късмет

Разказва някой стар приятел:

— И аз съм от любов изпатил

понявга зле, но друг път на шега,

печелил съм, и доста…

                Слушайте сега!

— Веднъж в Париж — бях млад и нов —

завързах мъничка любов,

прибрах изгората в купе-автомобил,

а пък шофьора наредих да кара

        до някоя-си гара…

 

Ала не съм се още обяснил

и ето, спира се колата:

пристигнали сме, дявол да го вземе!

Но — нищо: разполагаме със време.

Подавам от прозореца главата

и пак нареждам: — Връщай се назад

и карай пък за друга гара, брат!

 

Не шеш ли, същото и тука става:

колата бързо-бързо пак успява,

а ний не щем да слизаме… Тогава?

 

Така обиколихме всички гари двама

и пак насита няма.

Най-сетне, гледам през стъклата,

вън шествие се движи бавно-бавно:

опашка дълга от автомобили.

 

Тогава на шофьора давам знак с ръката:

— Я виж, това е славно,

приятелю мой милий!

Накрай опашката се бързо прилепи —

и ако искаш карай, ако искаш спи!

 

Наистина така стори шофьора,

и ний, макар и скрити, но кат всички хора

участвувахме с часове във тържеството.

 

Когато спряха се, разбра какво било то:

видяхме се на гробищата пред вратата —

погребали сме някой непознат!

Наистина, подскачаха сърдцата,

но то бе… още от любовен глад!

Туй бе, приятели, късмет голям!

Докат да сметна, колко ли пари ще дам —

зер и тогаз не бях богат —

към нас се приближава момък млад

и най-учтиво ни посряща:

— Не се грижете, господа:

семейството колите плаща!

Това късмет се вика, да!

 

А друг ме смушква: — Този идиот

ни просто лъже: туй е анекдот!