Димитър Подвързачов
Човекът в ресторана

                Часът къмто един

пристига в ресторана господин

със ръкавици, редингот, бастон,

със маниери и учтив поклон.

                Той седна сам на маса,

                и ето келнерът дофтаса.

— Ще ми дадете — господинът вика —

най-първо чашка хубава мастика,

със краставичка, морков, зеле

и мъничко хайвер,

макар и чер…

— Ордьовър, да — и малко репи бели?…

— Да, може и две-три сардини…

— Разбирам, господине…

— Подир туй моля, да ми се даде

една по-гъста супа със фиде.

След нея — пилешко на каша,

бутилка вино — една чаша,

рагу… език соте…

Ще видим, може пък да стигнат те…

 

Донасят. Господинът сърба, мляска, хруска,

със рядко вдъхновение плюска,

налива винце, пие, бърше устни,

налага порцията пак, да не изпустне —

развива дейност енергична въобще,

омита всичкото и още му се ще…

Когато бе на дневен ред езика,

внезапно господинът се развика:

— Това какво е? Келнер, я ела при мен!

Повикай господаря си! Какъв скандал!

Ти гостба със хлебарка си ми дал!

Тфу (господинът плюе възмутен)

и туй е реномиран ресторан!

(И господинът бързо се облича)

И първокласно заведение се нарича!

(И без да иска сметка — се измича)…

Стопанинът стои смутен:

Какъв позор! В готвача е вината.

Хлебарки сготвил заедно с храната!

Така да се посрамя аз пред хората!

Ще му подпиша още днес паспорта!

 

А след минута келнерът се звери:

на масата на господина той намери

кутийка със изпечени хлебарки!

Аха! Разбрахме я таз, приятелю жарки!

Ти, очевидно, никак не си прост:

решил си социалния въпрос!