Димитър Подвързачов
Айнщайн и жените

Ех, тъй е тръгнало, речи от време,

и все така навярно ще отива:

жените се влечат по имена големи,

а простите не бръснат ни за слива.

Едничка Ева не се колебала,

а лепнала се право у Адама,

но тя в таквиз условия живяла,

                когато избор няма…

По силата на този стар закон

великите мъже, кат почнеш от Платон,

                преминеш през Бекон

и свършиш с Бунарджиев, пък дори

и със сътрудниците на „Щурец“ —

си имат винаги поклоннички добри…

(Пелинко ще си каже: „Ах светец!

Пак е забъркал някоя история“!

За нас, обаче, туй е на теория!)

 

И тъй, за никого не е веч тайна,

че таз съдба слетяла и Айнщайна.

Той твърде млад не е: над петдесе и нещо,

ала сърдцето му било горещо —

горяло тихо, но пък продължително…

(Зер всичко е на тоз свят относително!)

 

Веднъж се струпала във кабинета

на относителния философ,

речи го, пълна стая със момета.

Той, като стар петел въртял се със любов

наоколо, приказвал и се смял.

В един момент току видял:

една прелистя неговото съчинение…

— Що търсиш там, любезна Фрици? —

запитал философът с умиление,

що ровиш в най-последните страници?

— Ах, страшно искам аз, учителю, да зная,

какво е станало тук най-накрая! —

Отвърнала поклонничката мило…

                Сърдцето на нещастника се свило…

Но за да позаглади пак случая —

                като възпитаните хора —

обърнал се към втора:

— Госпожице, вий четохте ли мойта книга?

— Ах, не, учителю, за съжаление,

на филм очаквам да я видя с нетърпение!

 

Едвам сдържал се да не кресне: — Стига!

                Набързо вън се озовал,

със две ръце главата си хванал

                и рекъл си: — действително,

това е просто поразително,

как всичко на света е относително!