Димитър Подвързачов
Съветски анекдот

Сър Браун, мистер Том, товарищ Красноярски —

и тримата отлични инженери,

седят на масата, приказват си другарски,

макар от три различни вери:

американец, англичанин, русин.

Коктайлът е безкрайно вкусен,

разпъжда скука, гони сплин.

Оркестърът е звучен и изкусен —

а действието става във Берлин.

 

След малко, в разговора става дума

и за индустрията с гума —

и всеки, то се знае, свойто хвали,

в случая — родното си производство!

Зер никъде го няма нашто идиотство —

читателю, така ли?

 

— У нас веднъж два влака — Браун рече —

един насрещу друг погрешно полетяли.

Ала когато да се сблъскат вече,

наблизо там деца футбол играли

и топката попаднала направо

помежду буферите, стиснала се здраво,

след туй се разширила

и влаковете със голяма сила

отблъснала в обратен път,

без нищичко да претърпят.

И всеки влак

благополучно се завърнал пак,

дори без никой да го кара,

във своята изходна гара!

Това се вика производство! Очевидно,

най-хубаво, най-яко, най-солидно!

 

— Пък аз — и мистер Том взе думата

по важния въпрос за гумата —

откак тръгнах от Ню-Йорк насам,

какво бе станало не знам —

усещах, дърпа нещо десния ми крак.

Когато стигнах в Лондон чак,

погледнах се в краката

и всичко ясно стана:

единият ми жартиер се закачил

за нашта статуя на Свободата,

проточил се над океана —

не се ни скъсал, нито свил!

Такава гума там у нас се прави —

от нея по-солидна — здраве!

 

Товарищ Красноярски се засмял:

— Туй, що разправяте, ей Богу,

е дребно много!

А нашата е гранд-индустриал:

откак свалихме трона,

ний сто и петдесет милиона

народец руски — хубав или лош —

натикали сме го в един галош,

на слука —

и пак галоша се не спука!

Това е производство сериозно

и грандиозно!