Димитър Подвързачов
Бай Влади

Бай Влади е известен веселяк,

познат певец, общителен и драг.

                Поскитва със другари,

                похапва си месце,

                посръбва си винце

        и пуши хубави цигари.

По бирариите усмихнат шета,

из халите туризъм прави,

щастлив е със чудесно здраве

и се бои от болестта „диета“.

Поканят ли го, той хатър не кърши:

яде, посръбва, пее и лудува…

И други още работи бай Влади върши,

        но тук за тях се не хортува.

 

Но ето че един добър приятел,

        редовен мъж, всевъздържател,

                един ден му се плаче:

                — Закъсал съм я лошо, братче,

                доскоро бях уж здрав,

но тези дни съм зле, усещам се болнав.

— Какво ти е? — бай Влади го запита.

                — Снагата ми като пребита,

                главата ми залита…

                — Ха, ясно е: ти ще умреш! —

                бай Влади му отсече.

— И таз добра! Вместо кураж да ми дадеш,

                каква я рече!

— Кураж ли? Я кажи ми ти какво пиеш?

— Нали ме знаеш: рилската водица.

— И сигурно се храниш със тревица?

                Ти ще умреш!

— Но слушай, Владе! — Не, не искам да те зная.

                Не пушиш, рано лягаш,

от карти и жени като от чума бягаш —

ти ще умреш! Това ще ти е края!

— Но, Владе, аз съм зле, не е шега!

 

Тогаз бай Влади рече:

                — Слушай ме сега,

        какво ще ти разправя аз.

Мъж без пороци винаги е зле изложен,

живот без болест е за него невъзможен.

Пороци трябва да си имаш във запас,

        във жизнений балон са те торби баласт!

Почувствуваш ли се неразположен —

болежки тук и там, замаена глава —

прости се временно с един порок,

                пък може и със два —

        но пак не бивай много строг! —

        Оправиш ли се — пак ги дръж!

                Това се вика умен мъж.

А ти си, да прощаваш, цял глупак:

        живееш като плевненско теле —

        преживяш си спанак

        и разни зеленчуци. —

        Не само ще изпаднеш зле,

но от водата ще ти станат буци!

И ни един порок в случай на нужда

смъртта да се отлага и прокужда!

        И аз ти казвам: щеш не щеш,

                ти скоро ще умреш!

        Затуй не бивай толкоз див —

ела да вземем тук един аперитив!

 

Но другият не влезе: бе го смях

                и страх —

страх от смъртта — великата измама…

 

А тя ги, впрочем, дебнеше и двама…