Димитър Подвързачов
Басня за брадата

Човешката душа е чудна и богата,

но все пак мъничко саката —

        пазете се да й внушите

идея някаква и мисъл чудновата:

        току виж, кръшнала, горката,

        вместо из пътя — из горите,

        търсавищата и блатата.

В това бездруго ще се уверите,

щом чуйте тази басня за брадата.

 

        Седял си кротко в кафенето

                и пиел си кафето

стар и брадат, почтен човечец — т.е.

                със буйна, руйна

                и белоструйна

                брада до пояс.

Внезапно, някъде откъм кюшето

                на кафенето

към него доближил се някой непознат

                и небрадат —

и рекъл: — Господине, вий ще извините,

                но ние от оная маса

                спор водиме два часа:

когато вечер легнете да спите,

                къде си слагате брадата?

                Изпратен съм от господата,

                да ви поканя,

да разрешите препирнята:

дали завивате брадата под юрганя,

или пък я оставяте отгоре?

Човекът се смутил: какво да отговори?

Погладил девствената си брада

и рекъл: — Право да ви кажа, господа,

освен брада, аз имам и глава,

ала до днес не съм и мислил за това!

 

        Така останал спорът нерешен…

 

        Но още вечерта на този ден,

брадатият щом легнал във кревата,

кат никога, се сепнал: а брадата?

        Къде, наистина, да я положи?

Завил я под юрганя, рекъл да заспива —

                не може!

        Брадата го смущава и тревожи!

Ай, дяволе! Добре, щом тъй не бива —

                извадил я отвън —

пак неудобно някак — не отива!

Ту вътре, ту отвън — брадата все му пречи!

Така се мятал, бедният, без сън,

докат погледнал: съмнало се вече!

 

Така вървяло втора нощ и трета,

                а може и десета!

Човекът хлътнал зле, измършавял,

отпаднал — ни ядял, ни спял,

хванал и болест някаква проклета —

и най-подире, казват, полудял!