Димитър Подвързачов
Настрадин-ходжа и Хитър Петър

Прочутия през вековете

дълбокоумен ходжа Настрадин,

мъдрец и философ кескин,

поет над всичките поети,

веднъжки нужда го сполети,

при Хитър Петра да отиде,

на гости, уж, да го навиди,

като комшия.

Макар и в дългове до шия,

бай Петър влезе в нов масраф,

да срещне Настрадина както подобава

зарад таквиз човеци:

със баници, кадън-гьобек, пилаф,

със банди и кючеци…

Когато най-подир останаха двамина,

мъдрецът ходжа реч побърза да подхване:

— Бай Петре, рекох и при тебе да намина,

хатър да ти не стане,

и да ти кажа: ние със кир Яни

ортаци станахме във търговия.

И ти си наш комшия,

та рекох, с воля Божа,

да ти предложа:

да влезнеш с нас ортак на честни начала,

да станем трима…

 

Наш Петър само кима

и се почесва по тила…

 

Повярвай, Петре, ний и двама

с комшията кир Яни

от твоя честен дух сме обладани —

зер, като тебе други няма

на нашите Балкани!

Дай дума, ортаклъкът ни да стане!

 

Бай Петър се почеса пак

там, гдето хич го не сърбеше вече

и рече:

— Добре, но имате ли си контракт?

— О, то се знай — повярвай мен:

предвидили сме всичко член по член.

Побързай, Петърчо, не ми прави кахър,

а подпиши за мой хатър

тоз договор тристранен —

за моя чест и радост задушевна.

Ти знаеш нашта мъдрост древна:

приятел стар не става никога душманин!

 

Тук Хитър Петър се почеса пак

и рече: — Ходжа, много си ми драг,

благодаря на Бога, който те е пратил —

но знам аз друга мъдрост жива:

и от душманин стар не става хич приятел!

Кир Яни, вярно е, за всичко май го бива,

затуй… Но слушай: за да те не бавя,

сега ще ти разправя

чудесна басня — стара, кратка,

по мъдрост рядка.

 

Веднъж случило се така да стане,

че лъвът — цар на всичките хайвани —

ударил на кокошките мерак.

Развъдил си ги той

в един нечуван брой

и ги ядял от сутрин, та до мрак.

Ала не щеш ли, скоричко съзрял,

че губят се кокошки всяка нощ:

злосторник някой лош

редовно ги крадял.

И царят заповед издал:

веднага курник нов да се направи,

модерен, здрав, широк, спокоен,

за премия достоен!

Тогаз лисицата дошла да се представи

за майстор-архитект.

Без търг успяла,

и струпала постройка цяла

за курник със ефект —

удобен, вред запазен, як…

Ала кокошки губели се пак!

 

Една нощ там завардили пазачи

и най-подире хванали крадеца:

 

Сам архитектът две кокошки влачи!

 

А той хитреца,

наистина, че курник здрав направил,

ала за себе малка дупчица оставил…

Така и ние: от кир Яни

веднъж ли бивали сме изиграни?

 

Тук ходжата започна да се стърже,

където хич го не сърби —

заряза предложения, молби

и си отиде бърже-бърже…