Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Басня
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
геокар (2023)
Допълнителна корекция
Karel (2023)

Издание:

Автор: Д. Подвързачовъ

Заглавие: Басни

Издател: Хемусъ

Град на издателя: София

Година на издаване: 1938

Тип: басня

Печатница: Печатница „П. К. Овчаровъ“ София

Излязла от печат: февруари 1938

Редактор: Г. Константиновъ

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18617

История

  1. — Добавяне

Вий знайте, още Пенчо даде

съвет на авторите — стари, млади:

— Попадне ли ти хубав цвят,

макар в градина чужда,

не се стеснявай, брат —

щом имаш нужда,

откъсай го и се кичи,

па си мълчи!

 

И аз послушах днеска тоз съвет!

Зер, как да се явя без басня?

                                        Олле, майко —

ще се разсърди пустият му Райко!

Въртях се тъй-онъй, назад-напред —

па току пипнах чужд един сюжет!

Ех, други пипат чак в държавния бюджет!

 

Във някоя страна далечна, непозната —

населена с индийци или кюрди —

живял щастливият Муарадурди,

облагодетелствуван от съдбата:

сандъкът му пращял от злато,

харемът му — от хубавици;

а слонове, слоници —

току-речи, стотици.

Живял си Муарадурди пребогато.

 

Не щеш ли, колелото на съдбата

един ден се обърнало назад!

Ужасен мор изтръшкал му стадата,

а щом Муарадурди обеднял —

нали я знаете каква е гад

жената! —

харемът му за два дни опустял:

избягали му всички хубавици!

А вместо купища жълтици,

останала в сандъка

една пара — и тя фалшива!

 

Какво да прави бедният тогива?

Обзет от нечовешка мъка —

решил да търси някакъв изход.

Помислил малко — и дори

намерил три:

да се прости със земния живот,

с кинжал като се ръгне;

да се смири и за фалит да мине,

докато на срама обръгне;

и най-подир: да пише на роднини

за помощ — па дано му тръгне!

Ала кое от трите сам да избере?

Муарадурди сметнал, че е най-добре,

все пак съвета да подири

на стария мъдрец Кармаушнири.

 

Тогаз мъдрецът, като го изслушал,

почесал се по сбърчената гуша

и рекъл: — Сине мой злочест!

Тук мойто мнение не важи,

парата дръж, тя изход ще ти каже.

Вземи я от сандъка още днес

и подхвърли я нанагоре.

Щом падне със орела — тя говори,

че трябва да употребиш кинжала.

Щом видиш я със цифрата паднала —

веднага обяви се за банкрут

и се прави на луд.

Но ако пък парата

не падне никак на земята,

като я хвърлиш трети път —

а някъде във въздуха застине —

тогаз пиши на своите роднини

и те бездруго ще се притекат…

 

Какво е станало след туй, не знам,

но мога нашенски съвет да дам:

не слушай ти такива мъдреци —

роднините ти гледай да са големци!

Какъвто и да си несретник,

банкрут по всички направления —

все пак ти ще получиш назначение:

я депутат, я някъде съветник…

Край